Пациент пристига в спешното отделение с кръвен съсирек в белите дробове. Състоянието му се влошава въпреки лечението. Лекарите са озадачени. AI сканира медицинското досие и предлага различна хипотеза — лупус, автоимунно заболяване, водещо до възпаление на сърцето. AI се оказва прав.

Това не е научна фантастика. Случило се е в болница в Бостън — и е документирано в ново изследване, публикувано в журнал Science.

Изследователи от Харвардското медицинско училище и Beth Israel Deaconess Medical Center тестваха AI модела o1-preview на OpenAI срещу стотици лекари в серия от експерименти, включително с реални пациенти в спешното отделение.

Резултатите са категорични. AI идентифицира точната или много близка диагноза в 67.1% от случаите при първоначалния триаж, 72.4% при прегледа от лекар и 81.6% при приемане в болницата — надминавайки и двамата лекари на всеки етап.

AI е бил особено силен в началния етап на триажа — точно когато информацията е най-малко и залозите са най-високи.

Но има нещо още по-важно: използваният модел е o1-preview — пуснат преди 19 месеца и вече недостъпен за широката публика. Моделите от 2026 г. са значително по-добри. Това означава, че изследването всъщност подценява реалните възможности на AI днес.

Има системен проблем с начина, по който AI новините достигат до хората. Лошите новини — съкращения, скандали, страхове — се разпространяват за часове. Строгите научни изследвания с положителни резултати отнемат години от провеждането до публикацията.

Резултатът: медийната картина за AI е структурно по-мрачна от реалността.

Медицината и образованието са двете области, където AI може да помага на всички без да уволнява никого. Няма достатъчно лекари. Няма достатъчно учители. AI не замества — увеличава капацитета на хората, правейки ги по-добри в работата им.

Пълното изследване е публикувано в журнал Science: science.org/doi/10.1126/science.adz4433